ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
ИНДЕКС НА РИСКА
Ниво 3: Повишено ниво на риск (препоръка да не се пътува в определени райони на страната освен при необходимост)
Климат – субтропичен, средиземноморски
Официален език – Турски
Столица – Анкара
Най-голям град – Истанбул
Валута – Турска лира и EUR
Градове с най-голям интерес: Истанбул,Гьореме,Бозкаада,Амасия,Мардин,Сиде и Юзунгьол.
Населението на Турция е 76.81 милиона, като в столицата Анкара живеят около 3.456 милиона души. Страната предлага подходящи условия за следните видове туризъм: морски, културен, природен, градски, спа, кулинарен
Интересни факти
Турция е разположена на границата между Европа и Азия. На изток граничи с Грузия, Армения, Азербайджан и Иран, на юг – с Ирак и Сирия, на запад – с Гърция и на север – с България.
Страната има излаз на Черно, Егейско и Средиземно море, затова и климатът й е разнообразен – от умереноконтинентален до средиземноморски в южните райони. В административно отношение Турция е разделена на 81 области – вилаети. Областните управители (валиите) са служители на Министерството на вътрешните работи на Турция.
Столицата Анкара е разположена на Анкарското плато в Централна Северна Турция и е вторият по големина град след Истанбул. Истанбул е единственият град в света, разположен на два континента и най-големият град в Турция: населението му наброява над 12 милиона души, но се предполага, че в целия мегаполис живеят повече от 20 милиона.
Престъпност и сигурност
Уличните кражби са често срещано явление в туристическите райони на Турция. В големите градове, и особено в Истанбул, е препоръчително да се избягват посещения в крайните рискови квартали.
Източник: Министерство на външните работи
ДОКУМЕНТИ ЗА ПЪТУВАНЕ И ВИЗОВ РЕЖИМ
Гражданите на Република България, притежаващи валидни международни паспорти, могат да влизат, пребивават, преминават транзит и напускат територията на Република Турция без визи за срок до 90 дни в рамките на 6 месеца, считано от датата на първото им влизане, през всички гранично-контролни пропускателни пунктове, открити за международни пътнически превози.
Тези, които желаят да останат за по-дълъг период, трябва да се обърнат към местните компетентни власти за издаване на разрешение за продължаване срока на пребиваване.
Забрана за влизане в Турция за срок от една година се налага на българските граждани, останали в страната за повече от три месеца, без да са получили надлежно разрешение.
Посещения на неакредитирани български журналисти в Турция, филмови дейци, археолози, учени, желаещи да извършват научни изследвания, които са с цел извършване на професионална дейност, могат да осъществят дейността си след получаване на входна виза, съгласно „Основните принципи, отнасящи се до чужденци, които желаят да развиват научна или изследователска дейност или да снимат филм в Турция, както и до тези, които кандидатстват от тяхно име, и членове на пресата”, приети с Постановление на Министерския съвет на Република Турция № 88/12839 от 04.04.1988 г.
Условия за работа и продължително пребиваване
Български граждани, които отиват на работа в Турция или с цел обучение, не се освобождават от изискването за виза. Те продължават да се снабдяват с работни визи от турските представителства в чужбина.
Заявленията за разрешения за пребиваване следва да се подадат в местното полицейско управление в рамките на 30 дни след пристигането в Турция. От кандидатите се изисква да представят разрешително за работа, работна виза или виза за обучение и молба, които обосноват основанието за продължително пребиваване (работа, образование, брак с турски гражданин и др.).
След получаване на разрешение за пребиваване, влизането и напускането на Р Турция може да бъде извършено многократно в рамките на срока на валидност на разрешението. В случай че се налага удължаване срока на валидност или подновяване на издаденото разрешение за пребиваване, е необходимо това да бъде извършено преди изтичане на валидността на разрешението.
Източник: Министерство на външните работи
ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТИ
При кражба на лични документи или на превозно средство трябва да се потърси съдействие от най-близкото полицейско управление за издаване на документ за събитието.
Препоръчително е да се уважават местните нрави и обичаи.
При посещение на джамии обувките се събуват, а жените покриват главите и откритите части на тялото с кърпа. Мъжете не трябва да носят къси панталони (в някои по-големи и известни джамии са предвидени покривала за тези, които не са подходящо облечени).
Обидни думи и действия по отношение на турската нация, националния флаг и основателя на републиката – Мустафа Кемал Ататюрк, се считат за много тежки престъпления.
Снимането с фотоапарати и камери да се извършва само в туристически райони и на местата, където това не е изрично забранено.
Източник: Министерство на външните работи
ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА
Националната пътна мрежа на страната е в много добро състояние. Строго се спазват ограничения на скоростта: в извънградски зони – 90 км/ч (за автобуси и микробуси 80 км/ч), на обезопасени магистрали – 120 км/ч (за автобуси и микробуси 100 км/ч), в населените места – 50 км/ч.
За движение на МПС по автомагистралите е необходимо предварително закупуване на стикер HGS от клон на турските пощи PTT, наличен на ГКПП или в населените места. Стикери се продават и на магистралните гишета и в бензиностанциите SHELL, но не винаги са налични. Стикерът следва да бъде зареден със сума, достатъчна за покриване на магистралните такси. Например пътуването по автомагистрала от Одрин до Анкара струва около 40 т.л.Липсата на стикер води до сериозни глоби в зависимост от изминатото разстояние.
Бензиностанциите в Турция са регулярно разположени по основните пътни артерии и са лесно достъпни, като голяма част от тях работят денонощно. Цената на горивото често варира, дори в рамките на един ден, като средно е около 4.20 турски лири за безоловен бензин и 3.55 турски лири за дизел.
Големите градове в Турция се характеризират с интензивен пътен трафик.
Системата на обществения градски транспорт е много добре развита и освен автобуси се използват таксита, маршрутни таксита, метро и морски линии.
По информация от Генералното консулство на Република България в Одрин, считано от 18 декември 2018 г. Турция въвежда промени при преминаването на тежкотоварни автомобили през ГКПП „Капъкуле“ /“Капитан Андреево“ от българска страна/ и ГКПП „Хамзабейли“ /“Лесово“ от българска страна/. Промените са свързани със задължителното пренасочване на тежкотоварните автомобили, превозващи стоки за износ от/през Турция с крайна дестинация България от ГКПП „Капъкуле“ към ГКПП „Хамзабейли“. Изключение се допуска единствено за тежкотоварните автомобили, подлежащи на ветеринарен контрол, които ще продължат да преминават през ГКПП „Капъкуле“. Промените касаят всички тежкотоварни автомобили, отговарящи на горепосочените условия, без оглед на тяхната национална регистрация.
Мотивите за въвеждането на посочените промени се обосновават с необходимостта от облекчаване на трафика и ограничаване на дългите опашки от тежкотоварни автомобили на ГКПП „Капъкуле“.
Източник: Министерство на външните работи
Света София (Константинопол)
Първоначално построена през 360 г., църквата е разрушавана на 2 пъти при обществени безредици, като съвременната сграда е построена през 532 – 537 г. при император Юстиниан I по проект на Исидор от Милет и Антимий от Трал. Впечатляващо инженерно постижение за времето си, „Света София“ е смятана за най-яркия образец на византийската архитектура и оказва значително влияние и върху монументалната архитектура през Османската епоха. Църквата „Света София“ е осветена за пръв път през 360 г. като катедрален храм на Константинополската патриаршия. След превземането на града от кръстоносците през 1204 г. тя служи за катедрала на константинополските латински патриарси до тяхното прогонване от Константинопол през 1261 г. След падането на Константинопол под османска власт през 1453 г. „Света София“ е превърната в джамия. След разпадането на Османската империя правителството на Турция секуларизира сградата през 1934 г. и от следващата година тя функционира като музей.
Въпреки че обикновено е наричана просто „Света София“, църквата не е посветена на римската мъченица София, а на светата Премъдрост Божия (на гръцки: Ναός τῆς Ἁγίας τοῦ Θεοῦ Σοφίας), божествената страна на Исус Христос, която е и един от ипостасите на Светата Троица. По тази причина храмовият празник на църквата е 25 декември, годишнината от въплъщението на Премъдростта Божия в тялото на Христос.
Джамията „Султан Ахмед“
Джамията „Султан Ахмед“ е мюсюлмански храм в Истанбул, Турция. Построена е от архитекта Седефкяр Мехмед ага по заповед на султан Ахмед I между 1609 и 1616 година. Поради своите цветове – синьо, зелено и бяло, от плочките от изникски порцелан, в Европа е известна като Синята джамия. Джамията „Султан Ахмед“ е първата джамия в Османската империя, която има 6 минарета. Размерът на помещението в молитвената зала е 64 x 72 метра. Диаметърът на централния купол е 23,5 м, а височината му е 43 метра. Джамията има 260 прозореца. Зографисана е от Сейид Касъм Гюбари от Диарбекир. Заедно с околните сгради джамията образува кюллие, тоест ислямски комплекс, включващ библиотека, медресе и т.н.
Памуккале
Памуккале (на турски: Pamukkale) е малък, но известен турски курортен град във вилаета Денизли, намиращ се на 30 km северно от град Денизли, а също и уникален природен феномен в околностите на градчето. Водни струи идващи от древния град Хиераполис, богати на минерални соли, падат от голяма височина и създават причудливи, вкаменени, ослепително бели каскади, които се дължат на калциевия карбонат. Когато водата достигне до повърхността, от нея се освобождава CO2, а калциевият карбонат се отлага, като образува варовикови отлагания върху скалистите тераси.
Горещите извори Памуккале извират от недрата на планината Кал Даъ в Западен Анадол, Турция. Водата с температура 37 °C достига повърхноста, и продължава пътя си надолу по поредица от около сто тераси. Водните струи са издълбали терасите и във вдлъбнатините са образували топли водни басейни. Повечето имат ослепително бял цвят, но някои са жълтеникави или кафяви. Замърсяването на околната среда се отразява върху свежестта на цветовете. До платото на Хиераполис се стига по долината на река Меандър.
