След Кримската война успоредно са действали две валути – леята с нейните 100 бани и френският франк (с неговите сантими). След 1878 г. руската сребърна рубла става толкова високо оценена, че родните монети излезат от употреба. През 1889 г. Румъния се присъединява към Латинския паричен съюз и приема златния стандарт. Освен сребърните монети от 3/4, 1, 2 и 5 леи се използват и златни монети от 5, 10 и 20 леи. Среброто било законно платежно средство само до 50 леи. Всички данъци и митнически такси се плащат в злато и благодарение на малките количества, изсечени в румънския монетен двор, в употреба влизат чуждестранни златни монети, най-вече френски монети от 20 франка (равняващи се на 20 леи), турската златна лира (22,70), старите руски империали (златни монети) – 20,60 и английските златни лири (25,22). Освен бронзовите монети, след закон от 1900 г. е позволена употребата на никелови монети от 5, 10 и 20 бани.
През 17 век из румънските земи попадат и се употребяват холандски талери с изобразен на тях лъв, като често са наричани леи (лъвове). Името става нарицателно за пари и е избрано за название на националната парична единица през 19 век. По същите причини наименованието е избрано и за създадената по същото време българска парична единица
Източници: wikipedia.org
Заместваща валута
Румъния все още не е в Еврозоната, затова е добре да се подсигурите с местната валута
Лимити за внос и износ
Пренасянето на парични средства за или от трета страна, през границата на Република България
(Извадка от Валутния закон, приет на 08.09.1999 година от Народното събрание)
Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи. При пренасяне на парични средства в размер на 30 000 лв. или повече или тяхната равностойност в друга валута през границата на страната за трета страна лицата предоставят и удостоверение от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за липса на задължения или документ, удостоверяващ, че лицето не е вписано в регистъра на Националната агенция за приходите.
При пренасяне на парични средства за трета страна в размер на 30 000 лв. или повече или тяхната равностойност в друга валута чуждестранните физически лица декларират пред митническите органи само вида и размера на пренасяните парични средства, когато стойността им не надвишава предходно декларираните парични средства.
В случаите на основателни съмнения или данни за незаконни дейности, свързани с пренасянето на парични средства в размер по-малко от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута, митническите органи могат да извършват контрол на физическите лица, като изискват от лицата да предоставят информация, свързана с тези средства
