Нидерландия

На 1 януари 2007 година гражданите на Република България стават граждани на Европейския съюз и като такива притежават правото на пребиваване на територията на друга държава-членка за срок до 90 дни, без никакви условия или формалности, освен изискването да притежават валидна карта за самоличност или паспорт. Тези разпоредби важат и за членовете на семейството, които не са граждани на държава-членка, придружаващи или присъединяващи се към гражданина на съюза и които притежават валиден паспорт и карта за пребиваване на член на семейство на гражданин на ЕС. Тези от тях, които не притежават такава карта, следва да удостоверят по съответен начин, че са членове на семейство на гражданин на ЕС, след което получават безплатна виза.

При пресичането на външните граници на ЕО всички пътуващи ще бъдат проверявани от органите по граничния контрол, като проверката ще покрива и моторните превозни средства, както и пренасяните предмети. Пътуващите ще подлежат на минимална проверка за установяване на тяхната самоличност на базата на представяне на техните документи за самоличност. Това ще се отнася и до всички лица, които имат правото на свободно движение на територията на държавите-членки на ЕС.

Всички граждани на ЕС имат право на пребиваване на територията на друга държава-членка за срок по-голям от 90 дни, при условие, че те:

• са работници или самостоятелно заети лица в приемащата държава-членка или;
• са записани в частно или държавно учебно заведение, акредитирано или финансирано от приемащата държава-членка, въз основа на нейното законодателство или административна практика, с основната цел да преминат курс на обучение, включително професионално обучение и;
• притежават пълно здравно застрахователно покритие в приемащата държава-членка и убедят съответните национални власти, посредством декларация или други равностойни средства, избрани от тях, че притежават достатъчни финансови средства за себе си и за членовете на семейството си, с цел да не се превърнат в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава-членка през времето си на пребиваване или са членове на семейството, придружаващи или присъединяващи се към гражданин на съюза, който отговаря на горните условия.

При пребиваване, надвишаващо срока от 90 дни, административните формалности изискват гражданите да се регистрират пред съответните власти. Последните издават удостоверение за актуална регистрация, съдържащо името и адреса на регистриращото се лице и датата на регистрацията. Неспазването на изискването за регистрация може да доведе до налагане спрямо въпросното лице на съразмерни и недискриминационни санкции. Представя се валидна карта за самоличност или паспорт, потвърждение за наемане на лицето от страна на работодателя или удостоверение за трудова заетост, или доказателство, че са самостоятелно заети лица; доказателство за записване в акредитирано учебно заведение, и за сключване на пълна здравна застраховка.

Държавите-членки не могат да определят фиксирана сума, която те смятат, че представлява „достатъчни средства”, но те трябва да вземат предвид личното положение на въпросното лице. При всички случаи тази сума няма да бъде по-висока от прага, под който гражданите на приемащата държава-членка получават право на социални помощи или, когато този критерий е неприложим, тя няма да бъде по-висока от минималната социално осигурителна пенсия, плащана от приемащата държава.

Карта за пребиваване се издава на членовете на семейството на гражданин на ЕС, които не са граждани на държава-членка.

Правото на пребиваване се запазва дотогава, докато не се превърнат в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава-членка. Правото на пребиваване е в зависимост от това дали гражданите отговарят на предвидените условия. Ако има съмнения за това, държавите-членки имат право да проверят дали тези условия са изпълнени. Проверките се правят регулярно.

Забрана за пребиваване може да бъде наложена от съображения за обществена сигурност, свързани с обществения ред или общественото здраве.

Изтичане срока на валидност на картата за самоличност или на паспорта не представляват основание за експулсиране.

Постоянно пребиваване се придобива в дадена държава-членка, когато гражданите на ЕС са пребивавали законно в нея в продължение на непрекъснат срок от пет години. Този срок не се влияе от временни отсъствия, не надвишаващи общо шест месеца на година, или отсъствие до 12 месеца поради уважителни причини (отбиване на военна служба, бременност, тежко заболяване).

След като бъде придобито, правото на пребиваване се губи само при отсъствие от приемащата държава-членка за срок, надвишаващ две последователни години.

Българските граждани, които пътуват за Кралство Нидерландия с цел постоянно или продължително пребиваване в страната (за срок повече от три месеца) са длъжни да си направят адресна регистрация в съответната нидерландска община. За целта българските граждани трябва да посетят общината, в която живеят, и да представят валиден паспорт или лична карта, договор за наем и български акт за раждане, който трябва да е заверен с печат „апостил” от Министерство на външните работи на Република България в София и преведен на нидерландски или английски език от заклет преводач в Нидерландия.